30 млн. лева са похарчили у нас украинските бежанци през март
Снимка, списък
Милиони минават през банковите карти на украинските бежанци в България. По 1 млн. лв. дневно теглят от банкомати и пазарят украинците в България
България към този момент печели от украинците, избягали у нас от войната в родината си, написа
Държавата заплати като обезщетения на хотелиери близо 11 млн. лева за настанените при тях бежанци. В същото време обаче единствено през март в България са изхарчени 30 млн. лв. с украински дебитни и кредитни карти. Това прави по близо 1 млн. лева дневно.
Според данните на “Борика ”, в която вземат участие към 60% от банките у нас, от банкомати са изтеглени 10 млн. лв., а още 8,9 млн. са платени в търговски обекти. Ако данните се екстрапулират през другите платежни системи, сумата набъбва до въпросните 30 млн. лева Тя евентуално е доста по-голяма поради изхарчените пари кеш, които мъчно могат да бъдат изчислени, разгласи депутатът от “Демократична България ” Владислав Панев.
В профила си във фейсбук той написа, че е коравосърдечно да се считат изгоди от хора, които бягат от война, изключително когато това са главно дами с деца. Панев давал данните като отговор на недоволни мнения, че страната дава по 40 лв. дневно. И прецизира, че тези пари отиват в хотелиери и на процедура остават в стопанската система.
От тези данни пък може да се пресметна, че минимум 6,5 млн. лева единствено от Данък добавена стойност е данъчният принос за България за месец от бягащите от войната украинци.
Влизането на пари от Украйна обаче основава известно напрежение за българските банки.
Причината е в декларирането на произхода на парите при разкриване на влогове или сметки с над 30 000 лв. в тях, каквото е условието по закона за пране на пари.
Проверката отнемала време и ставала мъчно поради нарушените връзки с Украйна. Това пораждало риск с чистите пари да влязат и такива, заради които съответната банка да понесе наказания поради неразбираем генезис. А по закон санкцията може да стигне до 10 млн. лв., в случай че не рапортуват пред ДАНС за съмнителни покупко-продажби. За суми под 30 000 лева обаче настояванията за складиране или изтегляне били удовлетворявани незабавно, написа 24 часа.
Според неофициална информация Европейската централна банка (ЕЦБ) е разпратила инструкции за по-либерален режим към украинските пари, с цел да се облекчи работата на финансовите институции в Европа. От Българска народна банка обаче обявиха, че не са получавали насоки от ЕЦБ.
От българската централна банка прецизират, че този проблем визира ограниченията против пране на пари и финансиране на тероризъм, а по отношение на това ЕЦБ нямала директни пълномощия.
При неналичието на съответни инструкции всяка банка взема решение сама дали да прави изключения за украински бежанци, или да изисква документи от всеки, който внася пари или прави преводи.
Част от българските банки създали лист с рискови специалности, както и дестинации на парични преводи. В такива случаи чиновниците им на гишетата били изключително деликатни. Ако някой превод изглеждал подозрителен, той се отказвал и се подавал сигнал за инспекция.
Проверките се бавят с дни, а това са хора, които имат потребност от парите си незабавно, което ни слага в доста неуместна позиция, изяснява български банкер.
Друг негов сътрудник твърди, че въпреки всичко има напътствие на Европейската централна банка, когато става дума за внасяне на пари в брой от украински бежанци в съответните страни. Към тях финансовите институции ползват фактически по-либерален режим и изискват персонални документи. Украинците нормално носят парите си в евро. Според банкера, който управлява един от огромните трезори у нас, множеството суми са внушителни. Част от украинците съзнателно съпровождат еврото с документи от банки в родината, от които са изтеглени, както и от документи за платени налози там. Служители от обособени офиси обаче споделят и за суми от порядъка на 500 хиляди до 1 милион евро, които бягащи от войната подават единствено с паспорт.
Всяка българска банка избира по какъв начин да работи в сходни случаи.
5 фондации записали у нас след началото на войната
Пет фондации са регистрирани в България от украинци след началото на войната, демонстрира информация в Търговския указател. От тях три са в София, като две са наречени “Помощ за Украйна ” и “България за Украйна ”. И двете организации са със подобен предмет на активност - да обезпечават отбрана на правата на бежанци и мигранти, да им оказват помощ логистично и финансово, да пазят човешките права на бежанци и лица с филантропичен статут, идващи или пребиваващи на територията на България и Европейски Съюз. И двете фондации се ръководят от украински жители.
Третата фондация е “Ред лайн Украйна ”, която се ръководи от Владимир Шулмайстер, който е вписан като жител на Нидерландия, само че има бизнес с други украинци у нас. Фондацията има за цел да пази човешките права, личностната интеграция, обществено слабите.
В Бургас е записано съдружие “Помощ за Украйна ”, което се управлява от две украинки. Предметът на активност е логистично, филантропично и финансово подкрепяне на народа на Украйна, в това число други националности и/или общности, които са жертви на военни или филантропични спорове.
Сдружение “Моята Украйна ” е със седалище във Велико Търново и се управлява от Сергей Мацюк, Евген Бринза и Жанна Мацюк. Целта на сдружението е безвредно извеждане и превозване на бежанци от Украйна, отбрана на човешките права на бежанците, подкрепяне на обществената интеграция и личностната реализация, подкрепяне на лицата от украинските бежански общности.
Вече обаче са регистрирани единични опити на българи, които вършат незабавно общи компании с украинци, с цел да легализират свои пари.
Особено деликатни били обстановките с претенции за разпределяне на потребителски заеми против обезпечения, които са отвън България, или с поръчители - други бежанци. Всеки подобен проблем се решавал от специфичен кредитен съвет.
Трудни за решение били и претенции за обмяна на гривни в евро или левове, защото за валута на страна, която е във война, няма търсене. Това означавало банките да я държат дълго време с неразбираеми шансове по кое време и при какъв курс могат да я обръщат.
Наскоро ЕЦБ разгласи, че е подготвена да провежда скица за обмяна на гривни в евро. ЕЦБ можел да подпише съглашение с Централната банка на Украйна да работи като неин сътрудник, а Европейски Съюз да даде гаранция за покриване на риска. Същата скица щяла да важи и за страни, които още не са приели еврото, какъвто е казусът с България.
Отделно се разглеждал вид на всеки украински емигрант да се даде опция да обмени до 10 000 гривни, като всяка страна от Европейски Съюз сама се оправя с финансовия риск от такава договорка. До момента обаче няма публично решение по двата разновидността.
Над 3 милиарда евро са изнесени от украинци и чужденци от началото на войната в Украйна, демонстрират пък калкулации на Бюрото за икономическа сигурност в Киев.
Тази сума включва валута, благородни метали и полезности. Често се случвало парите да минават без обявление и тогава имало подозрения, че се вършат опити за укриване на противозаконни облаги и легализирането им в страните от Европейски Съюз. А парите можело да се използат за спомагателни противозаконни действия, в това число и финансиране на войските на Русия.
Ако се докажел противозаконен генезис на сумите, те ще бъдат запорирани и върнати в Украйна. Ръководителят на бюрото за икономическа сигурност Вадим Мелник изразил очакване прилежащите страни да отговорят на молбите на Украйна за информация за всички украинци и чужденци, деклариращи на влизане огромни суми, с цел да има цялостна картина за оперативна работа и попречване на влизането на мръсни пари в Европейски Съюз. Необходими били бързо координиране и сключване на меморандуми за стратегическо партньорство и продан на информация.
За изнасяне на суми над 10 хиляди евро от Украйна се изисква документ за генезис на парите - нормално подобен, че са изтеглени от банка.
Но към този момент има няколко случая на заловен незаконен експорт на валута през ферибота на Граничен контролно-пропусквателен пункт Орливка към Румъния. Един от случаите е на украинка, пробвала да изнесе 165 хиляди $, скрити в таблото на автомобила си. Хванат е и турски жител, опитал да изнесе 542 000 $, като ги е скрил под седалката и във вътрешната обшивка на автомобила.
Има и случаи на предотвратен експорт на валута към Унгария, както и към Молдова на суми от 100 хиляди до 800 хиляди $. Пренасят ги или пасажери в коли, или дами, които минават пешком границата, в ръчен багаж.
Граничните управляващи, митничарите и Държавното бюро за следствие са хващали и руснаци, които се пробват да изнесат съществени суми в евро и долари от Украйна.
На един от граничните пунктове пък е била арестувана жена, която заявила експорт 510 хиляди евро и показала банкови разписки за изтегляне. Проверка обаче открила, че документите са подправени.
Държавното бюро за следствие работи по извънредно забавен случай, при който от Украйна са изнесени 30 млн. $ в 7 куфара.
Оказало се, че на излизане парите не са декларирани, само че това е направено на влизане в Унгария. Започнало е наказателно произвеждане и се ревизира за какво чиновници на закарпатските митници са проспали износа на куфарите с пари.
Всички иззети средства на границите се трансферират по сметка на украинската войска.
Освен пари спрян е експорт на скъпи предмети като старинни икони, златни кюлчета, даже и цигулка на 210 година, както и на скъпи часовници.
Близо 150 млн. евро взе България от Брюксел, покрива със задна дата разноските по бежанците
Над 3,5 милиарда евро предплатено изплати Европейската комисия на страните членки, с цел да им помогне да се оправят с идването на хора, бягащи от войната в Украйна.
На България са преведени 148,4 млн. евро, които може да се употребяват със задна дата за покриване на направени към този момент разноски. Ще се признават разходи, осъществени след 24 февруари - деня, в който Русия атакува Украйна.
Плащанията са по инструмента REACT-EU и бяха осъществени в границите на дейностите на Европейски Съюз за доближаване за бежанците в Европа - CARE.
Помощта за България е осмата най-висока. Най-голяма финансова помощ от Брюксел получава Полша - 562 млн. евро, следвана от Италия - 452 млн., и Румъния - 450 млн. евро.
Най-ниска сума е отделена за Ирландия - 3,5 млн. евро, както и за Малта и Кипър - надлежно по 4,4 и 4,5 млн. Целта на помощта е да се облекчи спомагателната тежест върху обществените финанси на страните членки, показва Европейска комисия.
“ЕС показва взаимност с Украйна против нашествието на Русия, както и с нашите страни членки в напъните им за взаимност за посрещане на хората, бягащи от войната. Днес виждаме различен съответен резултат от нашата взаимност с активизирането на кохезионни фондове там, където те са по-необходими ”, съобщи еврокомисарката по доближаването и промените Елиза Ферейра.
В допълнение към директната помощ по-рано Еврокомисията вкара и опцията за гъвкаво потребление на наличните запаси от политиката на доближаване в границите на стратегиите за интервала 2014-2020 година, вместо тези средства да бъдат връщани в бюджета на Европейски Съюз. По тези фондове за бежанците управляващите могат да употребяват 100% европейско финансиране, без да е належащо да прибавят национални средства, както се изисква по разпоредбите за финансиране на политиката за доближаване, прецизират от еврокомисията.
“Хората, бягащи от войната в Украйна, се нуждаят от незабавна поддръжка, с цел да изградят още веднъж живота си в сигурност. С тези предплатени заплащания страните членки могат да предложат храна, настаняване, опазване на здравето, обучение, да оказват помощ за достъпа до работни места и повече благоприятни условия за нуждаещите се ”, сподели еврокомисарят по въпросите на работните места и обществените права Никола Шмит.
След хотелите ще ги настаняват в почивни станции, към този момент са 15.
След 31 май украинските бежанци би трябвало да се настаняват в почивни станции, благосъстоятелност на държавни институции и общини. Те са посочени в специфичен указател на туристическото министерство, основан за задачата на програмата за филантропична помощ за хора, търсещи протекция от войната в Украйна, заяви зам.-министърката на туризма Ирена Георгиева.
В него към този момент има 15 такива обекта. Повечето места, на които са настанени украински бежанци - 506, са хотели и къщи и за посетители, чиито притежатели започнаха да се оплакват през последните седмици, че наближава интензивният летен сезон и към този момент имат резервации за стаите.
Независимо чия е почивната станция, притежателят ѝ ще получава избраните от страната по 40 лева за нощувка и храна дневно.
Преди дни бе заплатен първият транш от 11 млн. лева единствено за бежанците, които са били настанени сред 24 февруари и 31 март. За настанените през април и през май притежателите на хотели и почивни станции ще аплайват на избрани дати през май.
След отпущането на парите хотелиери се оплакаха, че са получили по-малко от заявеното, а други твърдяха, че би трябвало да внесат и Данък добавена стойност върху тази сума назад в бюджета. Второто обаче не е правилно - притежателите на местата за настаняване получават чистата сума от 40 лева дневно, а страната настрана ще заплати Данък добавена стойност.
Георгиева изясни, че фактически от общо подадените 313 заявки 85 претендента са получили помощ в декларирания размер, а останалите 228 са получили по-малко. Най-честите причина са декларирани нощувки за целия интервал чак до 31 май, а освен за интервала от 24 февруари до 31 март. Това се следи при 100 претендента ”, сподели Георгиева.
На 115 хотелиери са готови и към този момент се изпращат съответни въпроси за изясняване на съответните проблеми.
“Целта ни е след изясняване и инспекция на данните да подготвим ново решение на Министерския съвет за в допълнение заплащане на дължимите суми към кандидатствалите преди втория транш през май. Ако се верифицират тези 85 хиляди нощувки, които са въпросни, ще бъдат изплатени още над 3,7 млн. ”, изясни тя.
Милиони минават през банковите карти на украинските бежанци в България. По 1 млн. лв. дневно теглят от банкомати и пазарят украинците в България
България към този момент печели от украинците, избягали у нас от войната в родината си, написа
Държавата заплати като обезщетения на хотелиери близо 11 млн. лева за настанените при тях бежанци. В същото време обаче единствено през март в България са изхарчени 30 млн. лв. с украински дебитни и кредитни карти. Това прави по близо 1 млн. лева дневно.
Според данните на “Борика ”, в която вземат участие към 60% от банките у нас, от банкомати са изтеглени 10 млн. лв., а още 8,9 млн. са платени в търговски обекти. Ако данните се екстрапулират през другите платежни системи, сумата набъбва до въпросните 30 млн. лева Тя евентуално е доста по-голяма поради изхарчените пари кеш, които мъчно могат да бъдат изчислени, разгласи депутатът от “Демократична България ” Владислав Панев.
В профила си във фейсбук той написа, че е коравосърдечно да се считат изгоди от хора, които бягат от война, изключително когато това са главно дами с деца. Панев давал данните като отговор на недоволни мнения, че страната дава по 40 лв. дневно. И прецизира, че тези пари отиват в хотелиери и на процедура остават в стопанската система.
От тези данни пък може да се пресметна, че минимум 6,5 млн. лева единствено от Данък добавена стойност е данъчният принос за България за месец от бягащите от войната украинци.
Влизането на пари от Украйна обаче основава известно напрежение за българските банки.
Причината е в декларирането на произхода на парите при разкриване на влогове или сметки с над 30 000 лв. в тях, каквото е условието по закона за пране на пари.
Проверката отнемала време и ставала мъчно поради нарушените връзки с Украйна. Това пораждало риск с чистите пари да влязат и такива, заради които съответната банка да понесе наказания поради неразбираем генезис. А по закон санкцията може да стигне до 10 млн. лв., в случай че не рапортуват пред ДАНС за съмнителни покупко-продажби. За суми под 30 000 лева обаче настояванията за складиране или изтегляне били удовлетворявани незабавно, написа 24 часа.
Според неофициална информация Европейската централна банка (ЕЦБ) е разпратила инструкции за по-либерален режим към украинските пари, с цел да се облекчи работата на финансовите институции в Европа. От Българска народна банка обаче обявиха, че не са получавали насоки от ЕЦБ.
От българската централна банка прецизират, че този проблем визира ограниченията против пране на пари и финансиране на тероризъм, а по отношение на това ЕЦБ нямала директни пълномощия.
При неналичието на съответни инструкции всяка банка взема решение сама дали да прави изключения за украински бежанци, или да изисква документи от всеки, който внася пари или прави преводи.
Част от българските банки създали лист с рискови специалности, както и дестинации на парични преводи. В такива случаи чиновниците им на гишетата били изключително деликатни. Ако някой превод изглеждал подозрителен, той се отказвал и се подавал сигнал за инспекция.
Проверките се бавят с дни, а това са хора, които имат потребност от парите си незабавно, което ни слага в доста неуместна позиция, изяснява български банкер.
Друг негов сътрудник твърди, че въпреки всичко има напътствие на Европейската централна банка, когато става дума за внасяне на пари в брой от украински бежанци в съответните страни. Към тях финансовите институции ползват фактически по-либерален режим и изискват персонални документи. Украинците нормално носят парите си в евро. Според банкера, който управлява един от огромните трезори у нас, множеството суми са внушителни. Част от украинците съзнателно съпровождат еврото с документи от банки в родината, от които са изтеглени, както и от документи за платени налози там. Служители от обособени офиси обаче споделят и за суми от порядъка на 500 хиляди до 1 милион евро, които бягащи от войната подават единствено с паспорт.
Всяка българска банка избира по какъв начин да работи в сходни случаи.
5 фондации записали у нас след началото на войната
Пет фондации са регистрирани в България от украинци след началото на войната, демонстрира информация в Търговския указател. От тях три са в София, като две са наречени “Помощ за Украйна ” и “България за Украйна ”. И двете организации са със подобен предмет на активност - да обезпечават отбрана на правата на бежанци и мигранти, да им оказват помощ логистично и финансово, да пазят човешките права на бежанци и лица с филантропичен статут, идващи или пребиваващи на територията на България и Европейски Съюз. И двете фондации се ръководят от украински жители.
Третата фондация е “Ред лайн Украйна ”, която се ръководи от Владимир Шулмайстер, който е вписан като жител на Нидерландия, само че има бизнес с други украинци у нас. Фондацията има за цел да пази човешките права, личностната интеграция, обществено слабите.
В Бургас е записано съдружие “Помощ за Украйна ”, което се управлява от две украинки. Предметът на активност е логистично, филантропично и финансово подкрепяне на народа на Украйна, в това число други националности и/или общности, които са жертви на военни или филантропични спорове.
Сдружение “Моята Украйна ” е със седалище във Велико Търново и се управлява от Сергей Мацюк, Евген Бринза и Жанна Мацюк. Целта на сдружението е безвредно извеждане и превозване на бежанци от Украйна, отбрана на човешките права на бежанците, подкрепяне на обществената интеграция и личностната реализация, подкрепяне на лицата от украинските бежански общности.
Вече обаче са регистрирани единични опити на българи, които вършат незабавно общи компании с украинци, с цел да легализират свои пари.
Особено деликатни били обстановките с претенции за разпределяне на потребителски заеми против обезпечения, които са отвън България, или с поръчители - други бежанци. Всеки подобен проблем се решавал от специфичен кредитен съвет.
Трудни за решение били и претенции за обмяна на гривни в евро или левове, защото за валута на страна, която е във война, няма търсене. Това означавало банките да я държат дълго време с неразбираеми шансове по кое време и при какъв курс могат да я обръщат.
Наскоро ЕЦБ разгласи, че е подготвена да провежда скица за обмяна на гривни в евро. ЕЦБ можел да подпише съглашение с Централната банка на Украйна да работи като неин сътрудник, а Европейски Съюз да даде гаранция за покриване на риска. Същата скица щяла да важи и за страни, които още не са приели еврото, какъвто е казусът с България.
Отделно се разглеждал вид на всеки украински емигрант да се даде опция да обмени до 10 000 гривни, като всяка страна от Европейски Съюз сама се оправя с финансовия риск от такава договорка. До момента обаче няма публично решение по двата разновидността.
Над 3 милиарда евро са изнесени от украинци и чужденци от началото на войната в Украйна, демонстрират пък калкулации на Бюрото за икономическа сигурност в Киев.
Тази сума включва валута, благородни метали и полезности. Често се случвало парите да минават без обявление и тогава имало подозрения, че се вършат опити за укриване на противозаконни облаги и легализирането им в страните от Европейски Съюз. А парите можело да се използат за спомагателни противозаконни действия, в това число и финансиране на войските на Русия.
Ако се докажел противозаконен генезис на сумите, те ще бъдат запорирани и върнати в Украйна. Ръководителят на бюрото за икономическа сигурност Вадим Мелник изразил очакване прилежащите страни да отговорят на молбите на Украйна за информация за всички украинци и чужденци, деклариращи на влизане огромни суми, с цел да има цялостна картина за оперативна работа и попречване на влизането на мръсни пари в Европейски Съюз. Необходими били бързо координиране и сключване на меморандуми за стратегическо партньорство и продан на информация.
За изнасяне на суми над 10 хиляди евро от Украйна се изисква документ за генезис на парите - нормално подобен, че са изтеглени от банка.
Но към този момент има няколко случая на заловен незаконен експорт на валута през ферибота на Граничен контролно-пропусквателен пункт Орливка към Румъния. Един от случаите е на украинка, пробвала да изнесе 165 хиляди $, скрити в таблото на автомобила си. Хванат е и турски жител, опитал да изнесе 542 000 $, като ги е скрил под седалката и във вътрешната обшивка на автомобила.
Има и случаи на предотвратен експорт на валута към Унгария, както и към Молдова на суми от 100 хиляди до 800 хиляди $. Пренасят ги или пасажери в коли, или дами, които минават пешком границата, в ръчен багаж.
Граничните управляващи, митничарите и Държавното бюро за следствие са хващали и руснаци, които се пробват да изнесат съществени суми в евро и долари от Украйна.
На един от граничните пунктове пък е била арестувана жена, която заявила експорт 510 хиляди евро и показала банкови разписки за изтегляне. Проверка обаче открила, че документите са подправени.
Държавното бюро за следствие работи по извънредно забавен случай, при който от Украйна са изнесени 30 млн. $ в 7 куфара.
Оказало се, че на излизане парите не са декларирани, само че това е направено на влизане в Унгария. Започнало е наказателно произвеждане и се ревизира за какво чиновници на закарпатските митници са проспали износа на куфарите с пари.
Всички иззети средства на границите се трансферират по сметка на украинската войска.
Освен пари спрян е експорт на скъпи предмети като старинни икони, златни кюлчета, даже и цигулка на 210 година, както и на скъпи часовници.
Близо 150 млн. евро взе България от Брюксел, покрива със задна дата разноските по бежанците
Над 3,5 милиарда евро предплатено изплати Европейската комисия на страните членки, с цел да им помогне да се оправят с идването на хора, бягащи от войната в Украйна.
На България са преведени 148,4 млн. евро, които може да се употребяват със задна дата за покриване на направени към този момент разноски. Ще се признават разходи, осъществени след 24 февруари - деня, в който Русия атакува Украйна.
Плащанията са по инструмента REACT-EU и бяха осъществени в границите на дейностите на Европейски Съюз за доближаване за бежанците в Европа - CARE.
Помощта за България е осмата най-висока. Най-голяма финансова помощ от Брюксел получава Полша - 562 млн. евро, следвана от Италия - 452 млн., и Румъния - 450 млн. евро.
Най-ниска сума е отделена за Ирландия - 3,5 млн. евро, както и за Малта и Кипър - надлежно по 4,4 и 4,5 млн. Целта на помощта е да се облекчи спомагателната тежест върху обществените финанси на страните членки, показва Европейска комисия.
“ЕС показва взаимност с Украйна против нашествието на Русия, както и с нашите страни членки в напъните им за взаимност за посрещане на хората, бягащи от войната. Днес виждаме различен съответен резултат от нашата взаимност с активизирането на кохезионни фондове там, където те са по-необходими ”, съобщи еврокомисарката по доближаването и промените Елиза Ферейра.
В допълнение към директната помощ по-рано Еврокомисията вкара и опцията за гъвкаво потребление на наличните запаси от политиката на доближаване в границите на стратегиите за интервала 2014-2020 година, вместо тези средства да бъдат връщани в бюджета на Европейски Съюз. По тези фондове за бежанците управляващите могат да употребяват 100% европейско финансиране, без да е належащо да прибавят национални средства, както се изисква по разпоредбите за финансиране на политиката за доближаване, прецизират от еврокомисията.
“Хората, бягащи от войната в Украйна, се нуждаят от незабавна поддръжка, с цел да изградят още веднъж живота си в сигурност. С тези предплатени заплащания страните членки могат да предложат храна, настаняване, опазване на здравето, обучение, да оказват помощ за достъпа до работни места и повече благоприятни условия за нуждаещите се ”, сподели еврокомисарят по въпросите на работните места и обществените права Никола Шмит.
След хотелите ще ги настаняват в почивни станции, към този момент са 15.
След 31 май украинските бежанци би трябвало да се настаняват в почивни станции, благосъстоятелност на държавни институции и общини. Те са посочени в специфичен указател на туристическото министерство, основан за задачата на програмата за филантропична помощ за хора, търсещи протекция от войната в Украйна, заяви зам.-министърката на туризма Ирена Георгиева.
В него към този момент има 15 такива обекта. Повечето места, на които са настанени украински бежанци - 506, са хотели и къщи и за посетители, чиито притежатели започнаха да се оплакват през последните седмици, че наближава интензивният летен сезон и към този момент имат резервации за стаите.
Независимо чия е почивната станция, притежателят ѝ ще получава избраните от страната по 40 лева за нощувка и храна дневно.
Преди дни бе заплатен първият транш от 11 млн. лева единствено за бежанците, които са били настанени сред 24 февруари и 31 март. За настанените през април и през май притежателите на хотели и почивни станции ще аплайват на избрани дати през май.
След отпущането на парите хотелиери се оплакаха, че са получили по-малко от заявеното, а други твърдяха, че би трябвало да внесат и Данък добавена стойност върху тази сума назад в бюджета. Второто обаче не е правилно - притежателите на местата за настаняване получават чистата сума от 40 лева дневно, а страната настрана ще заплати Данък добавена стойност.
Георгиева изясни, че фактически от общо подадените 313 заявки 85 претендента са получили помощ в декларирания размер, а останалите 228 са получили по-малко. Най-честите причина са декларирани нощувки за целия интервал чак до 31 май, а освен за интервала от 24 февруари до 31 март. Това се следи при 100 претендента ”, сподели Георгиева.
На 115 хотелиери са готови и към този момент се изпращат съответни въпроси за изясняване на съответните проблеми.
“Целта ни е след изясняване и инспекция на данните да подготвим ново решение на Министерския съвет за в допълнение заплащане на дължимите суми към кандидатствалите преди втория транш през май. Ако се верифицират тези 85 хиляди нощувки, които са въпросни, ще бъдат изплатени още над 3,7 млн. ”, изясни тя.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ